Световен ден срещу детския труд - 12 юни 2007

Мощно и устойчиво глобално усилие е на път да премахне детския труд в селското стопанство, особено този, което се счита за опасен детски труд. Развива се сътрудничество за премахване на опасния детски труд в селското стопанство между най-големите международни организации в областта на труда и селското стопанство.

Световният ден срещу детския труд - 12 юни 2007г, представлява решителен момент в това глобално развитие.

Международните селскостопански агенции и организации могат да играят важна роля за премахването на детския труд в селското стопанство, особено опасната работа.

Тези организации представляват важен посредник кьм националното равнище на работа, защото поддържат тесни връзки с министерствата и отделите за селско стопанство, селскостопански услуги, фермерски организации и кооперативи, селскостопански организации на производителите, селскостопански изследователски органи и други организации.

Основни послания  

1. Трябва да се прилагат ефективно законите за детския труд. Действията в тази посока включват:

• Да се спазва на минималната законна възраст за работа в селското стопанство
• Забрана на опасния труд в селското стопанство за момичета и момчета под 18 години и ефективна превенция срещу употребата на деца за такава работа.
• Защита на децата, които са достигнали минималната законна възраст за работа чрез подобряване на стадартите за безопасност в селскостопанския сектор.

2. Трябва да се пилагат действия, за да се предпазят децата от извършване на опасна работа в селското стопанство.

Селското стопанство е един от трите най-опасни работни сектора — заедно с миньорството и строителството — по отношение на смъртността, заболяванията и нараняванията, дължащи се на трудови злополуки и това важи особено за децата, които са още по-уязвими поради липсата на опит, обучение и недоразвитото си тяло. Някои земеделски дейности — смесване и употреба на пестициди, боравене с някои машини – са толкова опасни, че трябва да се наложи ясна забрана за работа на деца с тях.

В много развиващи се страни фермерите и наемните работници са сред най-бедните слоеве на обществото, които често не са запознати с опасностите и рисковете във фермерската работа, касаещи децата-работници.

4. Трябва да се представят стратегии и програми, целящи да подобрят начините за препитание в селските райони, както и да издигнат проблемите на детския труд в центъра на селскостопанската политика.

Най-важната предпоставка за детския труд е бедността. Бедните родители са изправени пред труден избор, те трябва да претеглят нуждата на семейството от храна, подслон и облекло тук и сега в сравнение с бъдещето на децата си, за което трябва да се плаща с години.

След като детският труд в селското стопанство се дължи на системите за поминък в селските райони и икономическата уязвимост на семействата, стратегиите и програмите, целящи да подобрят начините за препитание в селските райони, да създадат алтернативни дейности за допълнителни доходи, свързани със здравеопазването и сигурността в селското стопанство, имат изключително важна роля за намаляването на употребата на детския труд и нивото на рисковете и опасностите, свързани с него.

Всички устойчиви решения на проблемите на детския труд в селското стопанство изискват националните правителства, международните организации, донорските агенции и организациите на гражданското общество да дадат приоритет на развитието на селското стопанство и селските райони така, че фермерите да могат да получват справедливо заплащане за продукцията си. Националните правителства, международните организации, донорските агенции и организациите на гражданското общество трябва да обръщат специално внимание на премахването на опасния детски труд в селскостопанската политика.Загрижеността за детския труд трябва да бъде интегрирана в практиките за отпускане на заеми на банките за развитие.

Премахването на детския труд също така означава внимание към проблемите на възрастните земеделски работници, защото детският труд е свързан с бедността на възрастните. Последователната политика за детския труд трябва да се съсредоточи върху концепцията за представяне на приемлива работа. Стратегиите за намаляване на бедността на национално ниво трябва да поддържат премахването на детския труд.

Ключ към намаляването на детския труд в селското стопанство е изграждането на силни институции в тези райони, което включва фермерските организации и синдикатите съвместно да преговарят за подобряване на доходите, заплащането и работните стандарти за възрастните. Без силни институции не може да се осъществи промяна.

4. Трябва да се преодолее пропастта между образованието на село и в града, както и между образованието за момичетата и момчетата.

Детският труд е част от стратегията за оцеляване в много селски райони. В повечето случаи родителите биха предпочели да изпратят децата си на училище, но две трети от бедните хора по света живеят в селски райони, като много от родителите на село са твърде бедни, за да плащат училищни такси. Дори когато обучението е безплатно, разходите за книги и други учебни материали, дрехи, обувки, транспорт могат да се окажат тежко икономическо бреме. В много култури момичетата са дори в още по-неравностойно положение, защото се предпочита инвестиция в образованието на момчетата, когато парите са ограничени.

Родителите ценят образованието. Те гледат на него като на път към социално издигане. Те желаят децата им да се научат да пишат и четат. Когато училищните такси се премахнат се наблюдава огромно нарастване на интереса към образованието. Затова е важно правителствата да се стремят да осигуряват безплатно образование или образование на минимална цена, което родителите да могат да си позволяват, както и да се насърчават децата да ходят на училище.

Честият недостиг на училища в селските райони допълнително обезсърчава воденето на децата на училище вместо на работа. Преди да се предприемат мерки за изваждане на децата от работа, трябва да се знае, че те има къде да отидат. Ако намаляването на детския труд води до още по-голяма бедност на семействата или не е свързано с качествено образование, то може да постави децата дори в още по-тежко положение.

За да подпомогнат бедните родители, някои страни осигуряват стимули за семействата да пращат децата си на училище. Програмите, които осигуряват пари или храна за домакинствата, които изпращат децата си на училище, могат да доведат до значително намаляване на детския труд и до увеличаване на посещаемостта на училищата.

Образованието е важна предпоставка за намаляване на бедността, подобряване на земеделие и условията на живот на селяните, както и изграждането на осигурен с храна свят. Селските деца обаче като цяло имат недобър достъп до качествено образование поради липсата на училища, учители или зле обучените учители, неподходящата програма или просто защото семействата им не могат да си позволяват училищните такси. Спешно трябва да се предприемат мерки за преодоляване на пропастта между образованието на село и в града, както и между образованието за момичетата и момчетата, както и за подобряване на качеството на основното образование на село и достъпа до него.

5. Трябва да се повишат възможностите за заетост на младежите в селското стопанство и селските райони

Участието на децата в работата на семействата във фермите им помага да усвоят ценни умения, самочувствие и да допринасят за семейния доход, което има положително влияние върху собствения им живот. Децата обаче трябва да бъдат предпазвани от работа, която е вредна за здравето, сигурността, развитието и благосъстоянието им.

Младите хора, които навлизат в минималната законна възраст за работа трябва да бъдат насърчавани да се заемат със селскостопанска работа като средство за увеличаване на младежката заетост. Важно е обаче те да получават подходящо обучение и да работят при безопасни и добри условия.

Създадено съвместно от: ILO, FAO, IFAD, IFPRI/CGIAR, IFAP иIUF: